/ Една история как детска книга се вписа в проект за изследване на природата чрез петте сетива./

Надпис над вратата, която води в приказния свят на вълшебното момче от България- Ардин.

Свят, в който онова тихо, вълшебно слово, което като нежен шепот поема детската ръка и я повежда към необятния свят на приказките, в който всичко е възможно – дърветата говорят, листата разказват истории, а дори най-малкото камъче крие душа.

Точно така – с вдъхновение, топлота и вяра в чудесата – започна срещата на учениците от 2. В клас и авторката на книги за малки и големи Ивелина Радионова. Заедно със своята класна ръководителка Веселина Алексиева и учителката по английски език Димитрина Гълъбинова, подкрепени от служителите на Народно читалище „Никола Йонкова-Вапцаров“,  децата прекрачиха вълшебния праг, като не просто се втурнаха  в света на литературата, а в дълбините на природата, усетена чрез силата на българското  словото и човешките сетива.

Авторката госпожа Радионова,  не просто разказа история – тя отвори врата. Врата към свята, в който малкото момче Ардин притежава вълшебни очи – очи, които виждат невидимото. Очите му откриват живота в падналото листо, чуват гласа на свраката и преживяват истински приключения. С неподправена искреност и вдъхновение, госпожа Радионова сподели своя начин на общуване с природата – като с жива същност. Тя говори за света около нас като за събеседник, който има какво да ни каже, стига да умеем да слушаме. „Бих могла да дам име дори на едно речно камъче“ – сподели тя, подчертавайки, че всяка частица от природата носи душа, чувства, памет и глас.

Вдъхновени от разказа децата много свободно споделиха своя опит от общуването с природата.  В  проектната дейност, която госпожа Алексиева и госпожа Гълъбинова организираха в течение на цялата учебна година  децата общуваха с природата  чрез петте сетива. Проект, който не просто учи децата да наблюдават,  а да преживяват – да виждат, да чуват, да докосват, да усещат и да изразяват. Да превръщат впечатленията си в думи, а думите  са  емоция.  И въпреки, че съществува  израз „останах безмълвен пред прелестта на природата“, ние учим децата, че българското слово е силно като снежна буря, и нежно като есенен полъх, и жарко като лятно слънце, и спокойно като пролетна утрин. Езикът ни е богат и може да разкаже за всичко, което видим и усетим… просто трябва да го познаваме.

Срещата с авторката показа на децата, че природата не е просто обект на наблюдение – тя е източник на вдъхновение, на истории, на вътрешни открития. Че словото има силата да превежда невидимото в разбираемо, да дава глас на тишината и форма на усещанията.

Така литературата и природата се сляха в едно – в живо, дишащо преживяване. Преживяване, което остави следа. Защото когато детето се научи да усеща света чрез всичките си сетива и да го изразява чрез слово – тогава започва истинското му пътешествие с отправна точка – класната стая на нашето училище!

Пътеводители в света на приказната природа:

Веселина Алексиева

Димитрина Гълъбинова

Ивелина Радионова

Ани Шкодрова

…и Ардин